„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Те обаче са и свързани, защото са част от вечния кръговрат на природата, който преобръща човешките съдби.

          Пенка е представена също с пряка характеристика:

(граматически откроен от другите) и „висок, звънлив и треперещ“

          „По жътва“ е разказ, в който действията са предадени стегнато, дори лаконично. Съотношението между повествование и описание е изравнено, дори преобладава описанието.

А песента се ширеше, волна и млада, чиста като извор, пълна с надежди и желания. Тя кичеше на китки мили хубави думи и ги пращаше с любов някому някъде.

С тях се прибират всички зърнени култури, затова под „жътва“ днес се разбира също така и прибирането на царевицата, слънчогледа и др.

Устройство за прикачване към тягата – трактор или работни животни. Това е третата опорна точка на жетварката, тъй като тя има само две колела – голямо задвижващо целия механизъм на жетварката и малко помощно откъм страната на платформата.

Ободриха се морни души и заехтя полето пак от смях и песни.

Ценността на живота е пряко обвързана с любовта, която осмисля човешките земни дни, извисява духа на човека, дава му сили да преживява трудния си делник, обнадеждава го. И ако любовта е най-висшата проява на духовна близост, веднага след нея стои човещината. Елин-Пелиновият разказ разкрива подкрепата между хората като потребност и умение, като сила, която съхранява целостта на човека в най-щастливите и в най-мъчителните моменти от живота.

          Началната картина показва селския труд в цялата му убийствена изтощителност. Но го представя и като животворяща сила. Описанието не спестява драматичната истина за смазващата мъка на земеделеца, от чиято душа обаче извира песен – без труд няма и живот. Финалният пейзаж е натоварен с противоположен смисъл – пространството на полето е пустинно празно и тихо, жътварите ги няма, класовете „горят самотни“.

Водеща медийна компания в сферата на жътва селското стопанство!

          Разнообразието от мотиви се събира в един „център“ – преживяванията на човека в трудов делник и в тъжен празник.

          Въпреки трагичната развръзка, разказът „По жътва“ покорява с поетичността на изказа, която струи от всеки негов ред. Удивително е художественото умение на Елин Пелин да одухотвори живата връзка на човека с природата и труда, да накара читателя да съпреживее върховната сила на любовта и трагизма на едно сякаш жертвоприношение в името на светостта на хляба.